Арктика може да се превърне в развъдник на нови вируси
Следващата пандемия може да тръгне оттова, допускат изследователите
Със стоплянето на света и продължаващото размразяване на ледниците Арктика може да се трансформира в " плодородна почва " за нови вирусни пандемии, като изменението на климата усилва риска идната ебола, грип или SARS-CoV-2 да се появят по-скоро рано, в сравнение с по-късно, информира
В ново изследване откривателите преглеждат почвени и езерни седименти от езерото Хейзън, най-голямото по размер езеро на север от Полярния кръг. Чрез секвениране на сегменти от ДНК и РНК, открити в почвата, учените се пробват да разпознават вируси, присъстващи в околната среда, написа „ Сайънс Алерт “.
С помощта на компютърен логаритъм за контекстуализиране на вирусите с животинските, растителните и гъбичните гостоприемници, присъстващи в региона, екипът съумява да дефинира риска от вирусно разпространяване: т.е. способността на вирусите да се пренесат в нови типове гостоприемници и да продължат да се популяризират, както е направил SARS-CoV-2, преминавайки от популациите на дивите животни към хората.
" Рискът от преместване на вируса се усилва с оттичането на водата от топенето на ледниците, което е индиректен индикатор за изменението на климата ", пишат откривателите в оповестения документ. " Ако изменението на климата измести и видовия обсег на евентуалните вирусни вектори и резервоари на север, Високата Арктика може да се трансформира в плодородна почва за пораждане на пандемии. "
В сходство с предходни проучвания, които демонстрират по какъв начин деградиралите ландшафти могат да тласнат патогени, паразити и гостоприемници дружно по нови способи, откривателите допускат, че увеличеното оттичане на ледниците води до по-големи шансове вирусите да прескочат в еукариотни гостоприемници.
Повишеният риск от преливане обаче се разграничава при пробите от почвени и езерни седименти. В почвата, с високи потоци от ледниково размразяване, рискът от преливане се усилва до избран миг, след което понижава, до момента в който в пробите от езерни седименти рискът продължава да нараства. Едно от обясненията, изтъкнати от откривателите, е, че нарасналото оттичане значи, че повече органични материали - и организмите в тях - се отмиват в езерото, вместо да остават на сушата.
" С смяната на климата се трансформира и метаболитната интензивност на арктическата микробиосфера, което от своя страна въздейства на голям брой екосистемни процеси, като да вземем за пример появяването на нови патогени ", пишат откривателите.
Високата Арктика - т.е. най-северните райони - е една от най-уязвимите от климатичните промени елементи на света. През последните няколко десетилетия една трета от зимния лед в Северния ледовит океан е липсващ. В същото време учените предизвестяват за нараснал риск от пандемии, породен от голям брой фактори: не на последно място човешката активност, която унищожава естествените местообитания и принуждава животните и хората да живеят на все по-близки дистанции.
В основата на последното изследване е незабавната нужда да се разбере връзката сред смяната на местообитанията и близостта до нови източници на заболявания - и защото световното стопляне евентуално ще докара до това, че типовете ще се насочат по-на север, с цел да поддържат среда със същите температури, капацитетът за прекосяване на вируси към нови типове нараства още повече.
" Този двоен резултат от изменението на климата, който по едно и също време усилва риска от преместване на вируси и води до изместване на ареала на типовете на север, може да има трагични последствия в Източна Арктика ", пишат откривателите. " Разграничаването на този риск от действителните преливания и пандемии ще бъде извънредно значимо начинание, което би трябвало да се преследва паралелно с дейностите по наблюдаване. "
Със стоплянето на света и продължаващото размразяване на ледниците Арктика може да се трансформира в " плодородна почва " за нови вирусни пандемии, като изменението на климата усилва риска идната ебола, грип или SARS-CoV-2 да се появят по-скоро рано, в сравнение с по-късно, информира
В ново изследване откривателите преглеждат почвени и езерни седименти от езерото Хейзън, най-голямото по размер езеро на север от Полярния кръг. Чрез секвениране на сегменти от ДНК и РНК, открити в почвата, учените се пробват да разпознават вируси, присъстващи в околната среда, написа „ Сайънс Алерт “.
С помощта на компютърен логаритъм за контекстуализиране на вирусите с животинските, растителните и гъбичните гостоприемници, присъстващи в региона, екипът съумява да дефинира риска от вирусно разпространяване: т.е. способността на вирусите да се пренесат в нови типове гостоприемници и да продължат да се популяризират, както е направил SARS-CoV-2, преминавайки от популациите на дивите животни към хората.
" Рискът от преместване на вируса се усилва с оттичането на водата от топенето на ледниците, което е индиректен индикатор за изменението на климата ", пишат откривателите в оповестения документ. " Ако изменението на климата измести и видовия обсег на евентуалните вирусни вектори и резервоари на север, Високата Арктика може да се трансформира в плодородна почва за пораждане на пандемии. "
В сходство с предходни проучвания, които демонстрират по какъв начин деградиралите ландшафти могат да тласнат патогени, паразити и гостоприемници дружно по нови способи, откривателите допускат, че увеличеното оттичане на ледниците води до по-големи шансове вирусите да прескочат в еукариотни гостоприемници.
Повишеният риск от преливане обаче се разграничава при пробите от почвени и езерни седименти. В почвата, с високи потоци от ледниково размразяване, рискът от преливане се усилва до избран миг, след което понижава, до момента в който в пробите от езерни седименти рискът продължава да нараства. Едно от обясненията, изтъкнати от откривателите, е, че нарасналото оттичане значи, че повече органични материали - и организмите в тях - се отмиват в езерото, вместо да остават на сушата.
" С смяната на климата се трансформира и метаболитната интензивност на арктическата микробиосфера, което от своя страна въздейства на голям брой екосистемни процеси, като да вземем за пример появяването на нови патогени ", пишат откривателите.
Високата Арктика - т.е. най-северните райони - е една от най-уязвимите от климатичните промени елементи на света. През последните няколко десетилетия една трета от зимния лед в Северния ледовит океан е липсващ. В същото време учените предизвестяват за нараснал риск от пандемии, породен от голям брой фактори: не на последно място човешката активност, която унищожава естествените местообитания и принуждава животните и хората да живеят на все по-близки дистанции.
В основата на последното изследване е незабавната нужда да се разбере връзката сред смяната на местообитанията и близостта до нови източници на заболявания - и защото световното стопляне евентуално ще докара до това, че типовете ще се насочат по-на север, с цел да поддържат среда със същите температури, капацитетът за прекосяване на вируси към нови типове нараства още повече.
" Този двоен резултат от изменението на климата, който по едно и също време усилва риска от преместване на вируси и води до изместване на ареала на типовете на север, може да има трагични последствия в Източна Арктика ", пишат откривателите. " Разграничаването на този риск от действителните преливания и пандемии ще бъде извънредно значимо начинание, което би трябвало да се преследва паралелно с дейностите по наблюдаване. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ